Контрабандните цигари – най-големият източник на средства за подземния свят
Пазарът на противозаконни тютюневи произведения е един от най-големите източници на средства за проведената престъпност в страната. Годишните доходи от него доближават сред 0,5% и 1% от Брутният вътрешен продукт на страната. Това се показва в доклад на Центъра за проучване на демокрацията (ЦИД), оповестен през днешния ден.
Според главните заключения в документа нуждата България бързо да доближи минималните акцизни равнища за тютюневи произведения в Европейски Съюз води до политика от шоково повишение на цените, което доближава 60-80% в някои години, а резултатът от това е точно внезапно нарастване на противозаконната търговия.
Според ЦИД големите доходи от незаконния пазар на тютюневи произведения генерират изключително мощен корупционен напън на всички равнища.
В същото време приходите от тютюневи произведения (акциз и ДДС) имат извънредно значение за бюджета на страната, безапелационни са специалистите. Те способстват за данъчните доходи с сред 9% и 10% годишно.
Политическото решение да се ограничи противозаконният пазар на тютюневи произведения води до внезапен спад на потреблението на противозаконни цигари от приблизително 20% през 2016 до 6-7% през 2017 година, обобщават от ЦИД.
Въпреки това търговията с противозаконни тютюневи произведения е източник на съществени загуби в държавните бюджети на доста страни. В България обичайно високите равнища на приложимост на противозаконни цигари е довела до загуби в размер на 4,83 милиарда лв. от неплатени Данък добавена стойност и акцизи в интервала 2009-2014 година
По данни на ЦИД контрабандата на тютюневи произведения се е нараснала с над 20 млн. през 2017 година по отношение на 2016 година, като приходите от противозаконни тютюневи июделия са нарастнали от 168 млн. лева до 198 млн. лева
По думите на Тихомир Безлов, основен специалист в Програма „ Сигурност “ на ЦИД, търговията с противозаконни цигари е сполучливо органичена през последните три години. Приходите от тази незаконна активност са намалели, използването на противозаконни произведения се е свила, а събраните пари от Данък добавена стойност и акцизи са се нараснали доста. „ Все отново се следи едва повишаване на противозаконния пазар през 2017 година спрямо миналата година “, разяснява той.
Според отчета в интервала след влизането на България в Европейски Съюз са се обрисували всички съществени незаконни схеми на организация при противозаконните пазари за тютюневи произведения, които се следят и в сегашния миг. Различни проучвания демонстрират, че българската проведена престъпност съумява бързо да се приспособява към променилата се среда след неочакваното затваряне на безмитните магазини по границите с Турция, Сърбия и Македония. Условно могат да се разграничат три интервала в пригаждане на българския противозаконен пазар на тютюневи произведения – първият от 2009 до 2010 година, вторият от 2010 до 2015 година и третият от 2015 година досега.
От ЦИД обобщават, че с изключение на чисто политическите аргументи за ограничението на незаконния пазар на тютюневи произведения след 2014 година има две съществени стопански предпоставки.
Първата е, че към този момент не е належащо България да усилва с огромни стъпки от по 70-80% минималните си равнища на данък при тютюневите произведения, с цел да доближи равнищата на страните от Европейски Съюз. След 2015 година страната е вдигнала акцизите в границите на 2-5 %. Акцизният календар планува, че идващото нарастване ще е през 2018 година и нов растеж на минималния данък върху тютюневи произведения не се чака до 2021 година
Втората причина е, че приходите на популацията за първи път след 2001 година се усилват по-бързо от растежа на акцизите. Между 2015 и 2017 година междинната заплата нараства с към 10% годишно.
Експертите прецизират още, че във връзка с тютюневите произведения България се характеризира с висока активност и повсеместност на потреблението. Според разнообразни национални представителни изследвания, страната е на второ място в Европейски Съюз по приложимост, като междинният % на пушачите през интервала 2006–2017 година е сред 35-39%.
Данните на Евробарометър от 2017 година демонстрират, че дейните пушачи в страната са 36% от популацията, а България е втора след Гърция (37%.) измежду страните в Европейски Съюз по този индикатор. В същото време пушачите използват приблизително 15,9 цигари дневно, което е над междинното за Европейски Съюз – 14,1. Това, което прави усещане е, че равнището на ползване леко е повишено по отношение на 2014 година и се е върнало на равнищата от 2006 година
Представителите на институциите са единомислещи, пишат от ЦИД, че свиването на пазара на противозаконни тютюневи произведения е забележителен триумф, изключително като се имат поради лимитираните им запаси спрямо тези на добре проведени незаконни играчи, инвестиращи сериозен капитал в тази активност. Като резултат от положените старания се стопира откритата продажба на противозаконни тютюневи произведения на публични места и в магазини, а незаконните детайли се пренасочват към реализирането на дребни количества. От друга страна обаче, спомагателното стесняване на противозаконния пазар е предизвикателство за институциите заради компликацията да се следи и управлява продажбата на рязан тютюн, разясняват още от ЦИД.
В същото време поддържането на досегашните ниски равнища на противозаконния пазар изисква непрекъснато противопоставяне, защото всяко изместване на вниманието на институциите бързо води до обновяване на противозаконната търговия.
От Центъра за проучване на демокрацията показват няколко основни риска пред страната и пазара на тютюневи произведения.
Основният риск е намаляването на политическия напън към институциите за ограничение на контрабандните канали и производства на противозаконни цигари в страната. Подобно развиване би провокирало съществени разтърсвания в приходната част на бюджета. „ Свиването на законния пазар на тютюневи произведения по време на политическата неустойчивост в страната към края на 2016 година и началото на 2017 година сподели, че този риск продължава да съществува “, се показва в отчета. Вторият риск е обвързван с измененията в незаконните пазари в страната. Рязкото ограничение на бежанския и мигрантския напън към България след 2016 година основава капацитет за връщане на лица от престъпния контингент към разпространяване на противозаконни тютюневи произведения.
Третият рисков фактор още веднъж е политически. Непрозрачните съдружни договорености дават съображение да се предвижда, че институции, чиито функционалности са да лимитират противозаконната търговия с акцизни артикули на национално равнище, могат да понижат интензивността си поради избрана политическа група или групировка. Четвъртият риск, който се обрисува, е обвързван с административния потенциал на институциите, което най-ясно се демонстрира на районно равнище. Търсенето на политически баланс основава усещането, че някои локални администрации са корупционно по-уязвими от междинното в страната.
Според ЦИД съществува и действителна заплаха смяната в политиката на някоя от прилежащите страни да докара до нови източници на противозаконни тютюневи произведения.
По публикацията работиха: Ралица Пейчева, редактор Виктория Тошкова
Според главните заключения в документа нуждата България бързо да доближи минималните акцизни равнища за тютюневи произведения в Европейски Съюз води до политика от шоково повишение на цените, което доближава 60-80% в някои години, а резултатът от това е точно внезапно нарастване на противозаконната търговия.
Според ЦИД големите доходи от незаконния пазар на тютюневи произведения генерират изключително мощен корупционен напън на всички равнища.
В същото време приходите от тютюневи произведения (акциз и ДДС) имат извънредно значение за бюджета на страната, безапелационни са специалистите. Те способстват за данъчните доходи с сред 9% и 10% годишно.
Политическото решение да се ограничи противозаконният пазар на тютюневи произведения води до внезапен спад на потреблението на противозаконни цигари от приблизително 20% през 2016 до 6-7% през 2017 година, обобщават от ЦИД.
Въпреки това търговията с противозаконни тютюневи произведения е източник на съществени загуби в държавните бюджети на доста страни. В България обичайно високите равнища на приложимост на противозаконни цигари е довела до загуби в размер на 4,83 милиарда лв. от неплатени Данък добавена стойност и акцизи в интервала 2009-2014 година
По данни на ЦИД контрабандата на тютюневи произведения се е нараснала с над 20 млн. през 2017 година по отношение на 2016 година, като приходите от противозаконни тютюневи июделия са нарастнали от 168 млн. лева до 198 млн. лева
По думите на Тихомир Безлов, основен специалист в Програма „ Сигурност “ на ЦИД, търговията с противозаконни цигари е сполучливо органичена през последните три години. Приходите от тази незаконна активност са намалели, използването на противозаконни произведения се е свила, а събраните пари от Данък добавена стойност и акцизи са се нараснали доста. „ Все отново се следи едва повишаване на противозаконния пазар през 2017 година спрямо миналата година “, разяснява той.
Според отчета в интервала след влизането на България в Европейски Съюз са се обрисували всички съществени незаконни схеми на организация при противозаконните пазари за тютюневи произведения, които се следят и в сегашния миг. Различни проучвания демонстрират, че българската проведена престъпност съумява бързо да се приспособява към променилата се среда след неочакваното затваряне на безмитните магазини по границите с Турция, Сърбия и Македония. Условно могат да се разграничат три интервала в пригаждане на българския противозаконен пазар на тютюневи произведения – първият от 2009 до 2010 година, вторият от 2010 до 2015 година и третият от 2015 година досега.
От ЦИД обобщават, че с изключение на чисто политическите аргументи за ограничението на незаконния пазар на тютюневи произведения след 2014 година има две съществени стопански предпоставки.
Първата е, че към този момент не е належащо България да усилва с огромни стъпки от по 70-80% минималните си равнища на данък при тютюневите произведения, с цел да доближи равнищата на страните от Европейски Съюз. След 2015 година страната е вдигнала акцизите в границите на 2-5 %. Акцизният календар планува, че идващото нарастване ще е през 2018 година и нов растеж на минималния данък върху тютюневи произведения не се чака до 2021 година
Втората причина е, че приходите на популацията за първи път след 2001 година се усилват по-бързо от растежа на акцизите. Между 2015 и 2017 година междинната заплата нараства с към 10% годишно.
Експертите прецизират още, че във връзка с тютюневите произведения България се характеризира с висока активност и повсеместност на потреблението. Според разнообразни национални представителни изследвания, страната е на второ място в Европейски Съюз по приложимост, като междинният % на пушачите през интервала 2006–2017 година е сред 35-39%.
Данните на Евробарометър от 2017 година демонстрират, че дейните пушачи в страната са 36% от популацията, а България е втора след Гърция (37%.) измежду страните в Европейски Съюз по този индикатор. В същото време пушачите използват приблизително 15,9 цигари дневно, което е над междинното за Европейски Съюз – 14,1. Това, което прави усещане е, че равнището на ползване леко е повишено по отношение на 2014 година и се е върнало на равнищата от 2006 година
Представителите на институциите са единомислещи, пишат от ЦИД, че свиването на пазара на противозаконни тютюневи произведения е забележителен триумф, изключително като се имат поради лимитираните им запаси спрямо тези на добре проведени незаконни играчи, инвестиращи сериозен капитал в тази активност. Като резултат от положените старания се стопира откритата продажба на противозаконни тютюневи произведения на публични места и в магазини, а незаконните детайли се пренасочват към реализирането на дребни количества. От друга страна обаче, спомагателното стесняване на противозаконния пазар е предизвикателство за институциите заради компликацията да се следи и управлява продажбата на рязан тютюн, разясняват още от ЦИД.
В същото време поддържането на досегашните ниски равнища на противозаконния пазар изисква непрекъснато противопоставяне, защото всяко изместване на вниманието на институциите бързо води до обновяване на противозаконната търговия.
От Центъра за проучване на демокрацията показват няколко основни риска пред страната и пазара на тютюневи произведения.
Основният риск е намаляването на политическия напън към институциите за ограничение на контрабандните канали и производства на противозаконни цигари в страната. Подобно развиване би провокирало съществени разтърсвания в приходната част на бюджета. „ Свиването на законния пазар на тютюневи произведения по време на политическата неустойчивост в страната към края на 2016 година и началото на 2017 година сподели, че този риск продължава да съществува “, се показва в отчета. Вторият риск е обвързван с измененията в незаконните пазари в страната. Рязкото ограничение на бежанския и мигрантския напън към България след 2016 година основава капацитет за връщане на лица от престъпния контингент към разпространяване на противозаконни тютюневи произведения.
Третият рисков фактор още веднъж е политически. Непрозрачните съдружни договорености дават съображение да се предвижда, че институции, чиито функционалности са да лимитират противозаконната търговия с акцизни артикули на национално равнище, могат да понижат интензивността си поради избрана политическа група или групировка. Четвъртият риск, който се обрисува, е обвързван с административния потенциал на институциите, което най-ясно се демонстрира на районно равнище. Търсенето на политически баланс основава усещането, че някои локални администрации са корупционно по-уязвими от междинното в страната.
Според ЦИД съществува и действителна заплаха смяната в политиката на някоя от прилежащите страни да докара до нови източници на противозаконни тютюневи произведения.
По публикацията работиха: Ралица Пейчева, редактор Виктория Тошкова
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ